29.09.2010 г., 12:54

Реквием за събуждане

1.5K 0 4

Реквием за събуждане


В края на лятото събирам лъчи

и залези нощни във музика.

Тебе търся, море от сълзи,

вплетена обич от чувства.


 

Камбаните бият, събират мечти

и попътни ветрове от години,

зрънце вечност, душата кърви,

буря, стихия и демони...


 

Вселената вдишва неродени души.

Изпраща вибрации, стонове.

Природата ни целува в зори

и пием реквием за събуждане...


 

27.09.2010г.

Галина Москова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Москова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви приятели!
  • Много ми хареса-особено това за събуждането,нека ни събужда музиката на поезията,която ражда в сърцата доброта и пориви за красота и хармония!
  • "В края на лятото събирам лъчи
    и залези нощни във музика"

    Пишеш много чувствено!
  • Вселената вдишва неродени души.
    Изпраща вибрации, стонове.
    Природата ни целува в зори
    и пием реквием за събуждане...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...