Sep 29, 2010, 12:54 PM

Реквием за събуждане

  Poetry » Love
1.5K 0 4

Реквием за събуждане


В края на лятото събирам лъчи

и залези нощни във музика.

Тебе търся, море от сълзи,

вплетена обич от чувства.


 

Камбаните бият, събират мечти

и попътни ветрове от години,

зрънце вечност, душата кърви,

буря, стихия и демони...


 

Вселената вдишва неродени души.

Изпраща вибрации, стонове.

Природата ни целува в зори

и пием реквием за събуждане...


 

27.09.2010г.

Галина Москова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Москова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви приятели!
  • Много ми хареса-особено това за събуждането,нека ни събужда музиката на поезията,която ражда в сърцата доброта и пориви за красота и хармония!
  • "В края на лятото събирам лъчи
    и залези нощни във музика"

    Пишеш много чувствено!
  • Вселената вдишва неродени души.
    Изпраща вибрации, стонове.
    Природата ни целува в зори
    и пием реквием за събуждане...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...