29 sept 2010, 12:54

Реквием за събуждане

1.5K 0 4

Реквием за събуждане


В края на лятото събирам лъчи

и залези нощни във музика.

Тебе търся, море от сълзи,

вплетена обич от чувства.


 

Камбаните бият, събират мечти

и попътни ветрове от години,

зрънце вечност, душата кърви,

буря, стихия и демони...


 

Вселената вдишва неродени души.

Изпраща вибрации, стонове.

Природата ни целува в зори

и пием реквием за събуждане...


 

27.09.2010г.

Галина Москова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Москова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви приятели!
  • Много ми хареса-особено това за събуждането,нека ни събужда музиката на поезията,която ражда в сърцата доброта и пориви за красота и хармония!
  • "В края на лятото събирам лъчи
    и залези нощни във музика"

    Пишеш много чувствено!
  • Вселената вдишва неродени души.
    Изпраща вибрации, стонове.
    Природата ни целува в зори
    и пием реквием за събуждане...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...