Релакс
Там нейде, далеко, където
морето целува небето
и притихват дори ветровете,
а Слънцето хлади топли крачета
за да може босо да тича,
усмихнато в новия ден,
аз се усещам несамичък --
там се рее духът на момчето,
което е все още във мен
и напук на фреш битието
припява своя рефрен,
излетял от сърцето:
Здравей, мой ден!
Релаксирай ме цветно ...!
От мен - питието ...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валдемар Всички права запазени
