Там нейде, далеко, където

     морето целува небето

     и притихват дори ветровете,

     а Слънцето хлади топли крачета

     за да може босо да тича,

     усмихнато в новия ден,

     аз се усещам несамичък --

     там се рее духът на момчето,

     което е все още във мен

     и напук на фреш битието

     припява своя рефрен,

     излетял от сърцето:

     Здравей, мой ден!

     Релаксирай ме цветно ...!

     От мен - питието ...!