Релси
Кръжат годините над теб –
птици, неотлитащи на юг
и светът ти става по-студен,
зима на вратата ти почуква.
С мохер от любов и доброта
се позагръщаш – дано се стоплиш,
но вятърът развява твоя шал
и оголва душата ти самотна...
Няма заслон за обич нито топлина,
пътят ти когато побелява,
съчувствие през затворена врата
крепи те единствено в замяна ...
Но няма как – вървиш,
имаш още резервно време,
нощем само, свит когато спиш,
студа напускаш земен...
и сънуваш песента на колелата
с развяния ти перчем момчешки,
без да си мислил или очаквал,
че релсите назад изстиват по човешки...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени