Oct 27, 2016, 4:17 PM

Релси

  Poetry
549 0 0

 

Кръжат годините над теб –

птици, неотлитащи на юг

и светът ти става по-студен,

зима на вратата ти почуква.

С мохер от любов и доброта

се позагръщаш – дано се стоплиш,

но вятърът развява твоя шал

и оголва душата ти самотна...

Няма заслон за обич нито топлина,

пътят ти когато побелява,

съчувствие през затворена врата

крепи те единствено в замяна ...

Но няма как – вървиш,

имаш още резервно време,

нощем само, свит когато спиш,

студа напускаш земен...

и сънуваш песента на колелата

с развяния ти перчем момчешки,

без да си мислил или очаквал,

че релсите назад изстиват по човешки...

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...