Oct 27, 2016, 4:17 PM

Релси

  Poetry
553 0 0

 

Кръжат годините над теб –

птици, неотлитащи на юг

и светът ти става по-студен,

зима на вратата ти почуква.

С мохер от любов и доброта

се позагръщаш – дано се стоплиш,

но вятърът развява твоя шал

и оголва душата ти самотна...

Няма заслон за обич нито топлина,

пътят ти когато побелява,

съчувствие през затворена врата

крепи те единствено в замяна ...

Но няма как – вървиш,

имаш още резервно време,

нощем само, свит когато спиш,

студа напускаш земен...

и сънуваш песента на колелата

с развяния ти перчем момчешки,

без да си мислил или очаквал,

че релсите назад изстиват по човешки...

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...