Меричка (Мери Попинз)
718 2544
19.02.2011 г., 14:19 ч.

Реминисценция 

  Поезия » Любовна
564 0 4


С утрото нанякъде отплава
под лазура син на ласкаво небе.
Мира не намирам оттогава,
че морето бурно те от мен отне.

Щяхме да се видим при скалите,
там със прилива на утринни вълни
аз тъгувам за корали скрити,
за сирени нежни пък си спомняш ти...

Как да ти отвърна през морето,
че самотното небе не ме теши,
че сълзите капят горко там, където
бяхме скътали в гнездо мечти?!

Както винаги, далеч оставаш,
в царството на свян и мъдра самота.
Но пък и с живота се сражаваш -
щастие безмер дарявай на света!

© Мери Попинз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога ни се иска в дует да се сражаваме за живота, но пък ако човек е сам, колко повече му коства това... не само смелост, разбира се... харизма, визия, вяра....
  • хареса ми стиха ти, Мери, но не успях да разбера последните два реда...
  • Благодаря! Благодаря ти и за един разказ, който четох по късна доба снощи...
  • Поздрави!
Предложения
: ??:??