Меричка (Мери Попинз)
718 2544
Feb 19, 2011, 2:19 PM

Реминисценция 

  Poetry » Love
563 0 4


С утрото нанякъде отплава
под лазура син на ласкаво небе.
Мира не намирам оттогава,
че морето бурно те от мен отне.

Щяхме да се видим при скалите,
там със прилива на утринни вълни
аз тъгувам за корали скрити,
за сирени нежни пък си спомняш ти...

Как да ти отвърна през морето,
че самотното небе не ме теши,
че сълзите капят горко там, където
бяхме скътали в гнездо мечти?!

Както винаги, далеч оставаш,
в царството на свян и мъдра самота.
Но пък и с живота се сражаваш -
щастие безмер дарявай на света!

© Мери Попинз All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Понякога ни се иска в дует да се сражаваме за живота, но пък ако човек е сам, колко повече му коства това... не само смелост, разбира се... харизма, визия, вяра....
  • хареса ми стиха ти, Мери, но не успях да разбера последните два реда...
  • Благодаря! Благодаря ти и за един разказ, който четох по късна доба снощи...
  • Поздрави!
Random works
: ??:??