8.11.2006 г., 19:46  

Ремонт

682 1 3

Тук устър клема – там, бушон...

Нататък щепсъл и контакт...

Ако не съм аз – в този дом,

навеки ще царува мрак.

 

- Жена! Жена – подай ми скоча!

Подай го бързо, де – мари!

Какво се влачиш? Ще подскоча,

от зор, че всичко ме боли!

 

Жена! Женаааа! Къде се дяна?

Тук, нямаше ли ток в контакта?

Ах, дявол...Късо май, че стана –

на тока пак, прекъснах тракта!

 

Жена! Къде си? Давай свещи!

Какво и става? Що мълчи?

Охооо, пък тя с комшийки, вещи

във хола пасианс реди!

 

Май, весело им е – гъргорят.

Клюкарят нещо – ха, хи, ха!

Дори високо нещо спорят –

а аз в килера... Будала!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих, с много весело звучене ми се струва.
    Така често "дай това и отова" при ремонт се чува.

    Поздрав и усмивка.
  • Развесели ме Абе защо аз сама си правя ремонта Къде са тез мъже
  • Хи хи хи, много се забавлявах докато го чета! Имам повод да допълня и аз...по ремонтите.. Като съм готова, ще изпадна в... откровение Поздравления!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...