8 нояб. 2006 г., 19:46  

Ремонт

686 1 3

Тук устър клема – там, бушон...

Нататък щепсъл и контакт...

Ако не съм аз – в този дом,

навеки ще царува мрак.

 

- Жена! Жена – подай ми скоча!

Подай го бързо, де – мари!

Какво се влачиш? Ще подскоча,

от зор, че всичко ме боли!

 

Жена! Женаааа! Къде се дяна?

Тук, нямаше ли ток в контакта?

Ах, дявол...Късо май, че стана –

на тока пак, прекъснах тракта!

 

Жена! Къде си? Давай свещи!

Какво и става? Що мълчи?

Охооо, пък тя с комшийки, вещи

във хола пасианс реди!

 

Май, весело им е – гъргорят.

Клюкарят нещо – ха, хи, ха!

Дори високо нещо спорят –

а аз в килера... Будала!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих, с много весело звучене ми се струва.
    Така често "дай това и отова" при ремонт се чува.

    Поздрав и усмивка.
  • Развесели ме Абе защо аз сама си правя ремонта Къде са тез мъже
  • Хи хи хи, много се забавлявах докато го чета! Имам повод да допълня и аз...по ремонтите.. Като съм готова, ще изпадна в... откровение Поздравления!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...