29.01.2008 г., 15:04

Ренесеанс

1.4K 0 23
Рицар съм.
Без ризница и меч.
Без кръст и Бог.
Без вяра и без срам...
Какво е обич
без дела и реч?
Какво е жрец
без жертвеник
и храм?

Бронираме се.
Неприкосновеност.
Невинно проповядваме
греховност.
Забождаме си кръстове
в гангрени.
И кланяме се сляпо.
На задгробност.

Със здрави шепи, вкопчени
в живота,
се борим за
безкръвно святи стигми.
И всеки търси своята
Голгота.
И всеки го е страх,
когато стигне.

Разпъваме морали.
По часовници.
И голото прикриваме
с парцали.
Безспир се сипят
пясъци. Връз гробници.
Където търсим леш...
като чакали.

Развяваме плакати.
за човечност...
С готовност да се колим.
Безпощадно.
Блажени сме.
В саката безполезност,
която ни сплотява
в болно стадо.

А рицар съм...
Без слава.
И без ризница.
Без кръст и Бог.
Без вяра и без срам...
Обричам се. Да нямам
страх от схизмата -  
и в този свят на "хора"
да съм сам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • РАЗМАЗАН СЪМ....СТИГМАТА....СТРАНЕН Е СТИЛА ТИ чОВЕчЕОРИГИНАЛНО И ОМОТАВАщО...чОВЕК МОЖЕ ДА СЕ ЗАГУБИ, НО И ДА ОТКРИЕ...
  • Сурово и истинно,и хубаво поради своята суровост!Наистина рицарско.
  • "Разпъваме морали.
    По часовници.
    И голото прикриваме
    с парцали.
    Безспир се сипят
    пясъци. Връз гробници.
    Където търсим леш...
    като чакали."
    Надминал си се в този стих Тома!
    Аплодисменти!
  • Много добро!
    Може би, най..., от всичко твое, което съм прочела!
    Поздравления!
  • И аз благодаря:РРРР

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...