Jan 29, 2008, 3:04 PM

Ренесеанс

1.4K 0 23
Рицар съм.
Без ризница и меч.
Без кръст и Бог.
Без вяра и без срам...
Какво е обич
без дела и реч?
Какво е жрец
без жертвеник
и храм?

Бронираме се.
Неприкосновеност.
Невинно проповядваме
греховност.
Забождаме си кръстове
в гангрени.
И кланяме се сляпо.
На задгробност.

Със здрави шепи, вкопчени
в живота,
се борим за
безкръвно святи стигми.
И всеки търси своята
Голгота.
И всеки го е страх,
когато стигне.

Разпъваме морали.
По часовници.
И голото прикриваме
с парцали.
Безспир се сипят
пясъци. Връз гробници.
Където търсим леш...
като чакали.

Развяваме плакати.
за човечност...
С готовност да се колим.
Безпощадно.
Блажени сме.
В саката безполезност,
която ни сплотява
в болно стадо.

А рицар съм...
Без слава.
И без ризница.
Без кръст и Бог.
Без вяра и без срам...
Обричам се. Да нямам
страх от схизмата -  
и в този свят на "хора"
да съм сам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments

Comments

  • РАЗМАЗАН СЪМ....СТИГМАТА....СТРАНЕН Е СТИЛА ТИ чОВЕчЕОРИГИНАЛНО И ОМОТАВАщО...чОВЕК МОЖЕ ДА СЕ ЗАГУБИ, НО И ДА ОТКРИЕ...
  • Сурово и истинно,и хубаво поради своята суровост!Наистина рицарско.
  • "Разпъваме морали.
    По часовници.
    И голото прикриваме
    с парцали.
    Безспир се сипят
    пясъци. Връз гробници.
    Където търсим леш...
    като чакали."
    Надминал си се в този стих Тома!
    Аплодисменти!
  • Много добро!
    Може би, най..., от всичко твое, което съм прочела!
    Поздравления!
  • И аз благодаря:РРРР

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....