Репортерка – из цикъла "Малка средновековна пластика"
Репортерке драга,
гледам те в екрана –
колко ти приляга...
и си сладурана!
Ала като почна
думите да сричаш,
нещичко ме жегна –
искрено и лично!
Де да беше вярно
туй, което каза,
ами, тъкмо почна,
взе, че се отказа...
И език оплете!
И ми стана смешно!...
Моля ви, пуснете
блок с реклами – спешно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
