Тече през нас неумолимо времето
с праволинейната си несломимост.
Оттатък белотата ни е неизбежна.
А адът се спотайва тук в главите ни.
Пропадаме в далечините помежду си.
Единствено сърдечните ни крампи
са признаци за нашата човечност -
симптомите са както при божественост,
събрана в спектъра на светлината.
Във малките си делнични решения
не искам да пестя от нежността си.