Тече през нас неумолимо времето
с праволинейната си несломимост.
Оттатък белотата ни е неизбежна.
А адът се спотайва тук в главите ни.
Пропадаме в далечините помежду си.
Единствено сърдечните ни крампи
са признаци за нашата човечност -
симптомите са както при божественост,
събрана в спектъра на светлината.
Във малките си делнични решения
не искам да пестя от нежността си.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
