19.10.2019 г., 7:52

Реторика на възрастта

618 0 0

Какво, че остарявам?!
Нима да спра желанията, смелите мечти...
Какво, че побелявам?!
Нима ще се оставя на терзания,
все още, нещо в мен трепти...
Какво за възрастта ми?!
Самотникът прозира в пространството ми,
Но не за дълго ще се установи,

дързък е характера ми-
Изпитано разковниче в дръзките игри.
Какво?!Какво?!
Какво ме гледате от главата до пети?!
Нима ще се оставя на смешни провокации,
За скоростта на времето, някакви стандарти, болки и беди...
Спестете приказката си, при мен - изобщо не върви!
Обичам новото начало-
Пробвала съм и преди.
Калявах психика от рано,
Та да съм подготвена на старини.

Това е моята реторика,
А зрелостта ми - още е далеч.
Имам мисли и методика
Как ще протече, когато дойде ред.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...