Реторика на възрастта

Какво, че остарявам?!
Нима да спра желанията, смелите мечти...
Какво, че побелявам?!
Нима ще се оставя на терзания,
все още, нещо в мен трепти...
Какво за възрастта ми?!
Самотникът прозира в пространството ми,
Но не за дълго ще се установи,

дързък е характера ми-
Изпитано разковниче в дръзките игри.
Какво?!Какво?!
Какво ме гледате от главата до пети?!
Нима ще се оставя на смешни провокации,
За скоростта на времето, някакви стандарти, болки и беди...
Спестете приказката си, при мен - изобщо не върви!
Обичам новото начало-
Пробвала съм и преди.
Калявах психика от рано,
Та да съм подготвена на старини.

Това е моята реторика,
А зрелостта ми - още е далеч.
Имам мисли и методика
Как ще протече, когато дойде ред.