Ретроспекция
На младини добре живях.
Светът безкраен опознах.
С девойки бях, и ядох, пих.
Коли семейни потроших.
Не се замислях за мангизи,
а за майтапи и пинизи.
Щом си млад, какво ти пука!
Купонът е сега и тука!
В средна възраст бе различно –
държах се мило и прилично.
Парите кътах лев по лев.
Жена ми беше главен шеф.
Запълни моето съзнание
с деца, растеж, образование
и аз, завит във свойта кожа,
стремях се да не се изложа.
Сега децата са далече...
А дърт, изглежда, май съм вече!
Нещо гложди ми душата –
тъй трябва ли да са нещата?
Да, старостта на прага чака
към нея за да хванем влака.
Но, стари, болни, изтърбушени
не трябва гузно да сме сгушени.
Животът даден е на всеки
да тъпче земните пътеки.
Не трябва нищо да изпускаме
докато по тях препускаме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Янков Всички права запазени
