20.03.2006 г., 21:14

Ретроспективно

1.1K 0 8
А ти помниш ли онези дни,
когато нямаше в сърцето ти омраза?
Помниш ли и детските мечти
и искрената и невинна вяра?

А вярвал ли си, че след време
ще бъдеш като тези, които си презирал?
Нима не виждаш вече че живееш,
без да има за какво да си умирал?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Успяла съм да те пропусна някак.Стихото е отлично!Сега си лягам,но утре ще прочета всичко,усещам,че си заслужава.
  • мерси, намесата е уместна но не мога да го поправя, след като вече си направила толкова точна корекция
  • Хубаво е,Диана,но ако беше мой стих щеще накрая да звучи така:
    А вярвал ли си, че след време
    ще бъдеш като тези, дето си презрял?
    Нима не виждаш тялом,че живееш,
    но духом ти отдавна си умрял.
    Поздрав и прости за намесата
  • На мен ми хареса!
  • а мерси и за 2ката

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...