20.03.2006 г., 21:14

Ретроспективно

1.1K 0 8
А ти помниш ли онези дни,
когато нямаше в сърцето ти омраза?
Помниш ли и детските мечти
и искрената и невинна вяра?

А вярвал ли си, че след време
ще бъдеш като тези, които си презирал?
Нима не виждаш вече че живееш,
без да има за какво да си умирал?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Успяла съм да те пропусна някак.Стихото е отлично!Сега си лягам,но утре ще прочета всичко,усещам,че си заслужава.
  • мерси, намесата е уместна но не мога да го поправя, след като вече си направила толкова точна корекция
  • Хубаво е,Диана,но ако беше мой стих щеще накрая да звучи така:
    А вярвал ли си, че след време
    ще бъдеш като тези, дето си презрял?
    Нима не виждаш тялом,че живееш,
    но духом ти отдавна си умрял.
    Поздрав и прости за намесата
  • На мен ми хареса!
  • а мерси и за 2ката

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...