20 мар. 2006 г., 21:14

Ретроспективно

1.1K 0 8
А ти помниш ли онези дни,
когато нямаше в сърцето ти омраза?
Помниш ли и детските мечти
и искрената и невинна вяра?

А вярвал ли си, че след време
ще бъдеш като тези, които си презирал?
Нима не виждаш вече че живееш,
без да има за какво да си умирал?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Успяла съм да те пропусна някак.Стихото е отлично!Сега си лягам,но утре ще прочета всичко,усещам,че си заслужава.
  • мерси, намесата е уместна но не мога да го поправя, след като вече си направила толкова точна корекция
  • Хубаво е,Диана,но ако беше мой стих щеще накрая да звучи така:
    А вярвал ли си, че след време
    ще бъдеш като тези, дето си презрял?
    Нима не виждаш тялом,че живееш,
    но духом ти отдавна си умрял.
    Поздрав и прости за намесата
  • На мен ми хареса!
  • а мерси и за 2ката

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....