Mar 20, 2006, 9:14 PM

Ретроспективно

  Poetry
1.1K 0 8
А ти помниш ли онези дни,
когато нямаше в сърцето ти омраза?
Помниш ли и детските мечти
и искрената и невинна вяра?

А вярвал ли си, че след време
ще бъдеш като тези, които си презирал?
Нима не виждаш вече че живееш,
без да има за какво да си умирал?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Успяла съм да те пропусна някак.Стихото е отлично!Сега си лягам,но утре ще прочета всичко,усещам,че си заслужава.
  • мерси, намесата е уместна но не мога да го поправя, след като вече си направила толкова точна корекция
  • Хубаво е,Диана,но ако беше мой стих щеще накрая да звучи така:
    А вярвал ли си, че след време
    ще бъдеш като тези, дето си презрял?
    Нима не виждаш тялом,че живееш,
    но духом ти отдавна си умрял.
    Поздрав и прости за намесата
  • На мен ми хареса!
  • а мерси и за 2ката

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...