22.07.2008 г., 13:54 ч.

Ревност 

  Поезия » Пейзажна
996 0 3

 

 

Прозорец, светлина, небе.

Смях, невинност и дете.

Игри, паркове, катерушки.

Изведнъж белоснежни вихрушки...

Езеро, пера и кръв...

Червени точки по приказната белота...

- Защо уби синигера, дете?

- Заради медения глас, тате!

© Миряна Николаева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??