РЕВНОСТ
Всяка нощ за тебе питам,
на звездите и луната се обричам.
В плен на натежала ревност съм,
на помощ викам страстния Юпитер.
Защо ли се предадох в плен,
инатът по-силен е от мен!?
Почакай, миг, от болка недокоснат,
не се завръщай ти без ласка.
Почакай, ласка, с обич натежала,
Венера дойде - помъдряла!
на звездите и луната се обричам.
В плен на натежала ревност съм,
на помощ викам страстния Юпитер.
Защо ли се предадох в плен,
инатът по-силен е от мен!?
Почакай, миг, от болка недокоснат,
не се завръщай ти без ласка.
Почакай, ласка, с обич натежала,
Венера дойде - помъдряла!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
