Ревност
Ревнувам от косите твои,
обгърнали те плътно с кадифе.
Те галят плахо рамената голи,
тъй нежно, с мирис на кафе...
Ревнувам от червилото ти ярко,
докоснало тез устни преди мен.
Как исках да съм първи, жалко!
Но никак и не съм сломен.
Ревнувам от парфюма ти прекрасен,
тъй сладко смесен с твоето ухание.
Покрил той кожата. Огнеопасен!
Попаднал там без никакво старание.
Ревнувам те от слънцето, от пясъка,
от морските вълни дори...
А вътре в мен напира крясъка:
Ах, тази ревност не боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Енчев Всички права запазени
