15.05.2013 г., 8:58

Ревност

1K 0 0

Ревността е паразит,
който от несигурност
се е родил,
броди
и измъчва
всяка гънка в мозъка,
всяко късче мускул в сърцето,
ох, как само
сладостно разяжда тя.
Ревност,
 ах, ти,
проклетнице,
заради теб и дъх нормален не ще поема.
Моля те, спри!
Някой...
Кой ли ще му помогне?!
Cамо любимият човек
противоотрова може да инжектира.
Хайде,
нека побърза,
че сърцето ми умира,
душата ми вилнее,
тръпки ме побиват.
Хайде,
нека ме изцели и
потуши бунта в съзнанието ми.
Нека ми покаже,
че  сгреших
с това,

че позволих
на ревността
да ми завземе ума.
Хайде,
нека изгони тоз враг,
който загнездил се е
и като кърлеж впил.
Нека не с думи,
 а с действия
любовта да ми покаже
и сигурност да ми вдъхне.
Нека ме спаси.
И нека
любовта ни се задълбочи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© V.V. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...