15.05.2013 г., 8:58

Ревност

1K 0 0

Ревността е паразит,
който от несигурност
се е родил,
броди
и измъчва
всяка гънка в мозъка,
всяко късче мускул в сърцето,
ох, как само
сладостно разяжда тя.
Ревност,
 ах, ти,
проклетнице,
заради теб и дъх нормален не ще поема.
Моля те, спри!
Някой...
Кой ли ще му помогне?!
Cамо любимият човек
противоотрова може да инжектира.
Хайде,
нека побърза,
че сърцето ми умира,
душата ми вилнее,
тръпки ме побиват.
Хайде,
нека ме изцели и
потуши бунта в съзнанието ми.
Нека ми покаже,
че  сгреших
с това,

че позволих
на ревността
да ми завземе ума.
Хайде,
нека изгони тоз враг,
който загнездил се е
и като кърлеж впил.
Нека не с думи,
 а с действия
любовта да ми покаже
и сигурност да ми вдъхне.
Нека ме спаси.
И нека
любовта ни се задълбочи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© V.V. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...