Ревност и Любов
Една история от снощи вечерта...
Звъни се (плахо). Тичам да отворя.
– Здравейте! Вие май от дълъг път?
О, казвате се Ревност! Влезте, моля!
Посрещнахме натрапницата щедро
(а тя дошла в дома ни да краде)...
Тя беше с грим на просякиня бедна
и ние я облякохме добре...
Нахранихме я с чуждите усмивки...
Богато напоихме със сълзи...
Предложихме постеля от преструвки
и тя не пожела да си върви...
Тъй с Ревността... Но в друга стая
приели бяхме гостенка - Любов.
На сутринта тя, без да се помае,
на масата ни сложи чайник нов.
Сварùла бе от нейната отвара
от нежност, от доверие, от плам.
Искрици пръсна от кутия стара.
А Ревността... Почерни се от срам...
Разбра, че няма нищо да открадне.
Обиди се (наужким)... Побесня...
Замина! Още нямаше и пладне...
И никой повече не я видя...
Така че, щом в дома ви влезе Ревност,
на масата не слагайте сълзи!
Не вярвайте на думи от любезност!
Не я хранете с гняв и мисли зли!
Обичайте се! Вярвайте си, хора!
Най-ценно в тоз живот е Любовта!
Ръка в ръка със Щастието броди
и щедро го раздава на света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Павлова Всички права запазени
