Aug 7, 2014, 1:50 PM

Ревност и Любов 

  Poetry » Love
1257 0 4

Една история от снощи вечерта...

Звъни се (плахо). Тичам да отворя.

– Здравейте! Вие май от дълъг път?

О, казвате се Ревност! Влезте, моля!

 

Посрещнахме натрапницата щедро

(а тя дошла в дома ни да краде)...

Тя беше с грим на просякиня бедна

и ние я облякохме добре...

 

Нахранихме я с чуждите усмивки...

Богато напоихме със сълзи...

Предложихме постеля от преструвки

и тя не пожела да си върви...

 

Тъй с Ревността... Но в друга стая

приели бяхме гостенка - Любов.

На сутринта тя, без да се помае,

на масата ни сложи чайник нов.

 

Сварùла бе от нейната отвара

от нежност, от доверие, от плам.

Искрици пръсна от кутия стара.

А Ревността... Почерни се от срам...

 

Разбра, че няма нищо да открадне.

Обиди се (наужким)... Побесня...

Замина! Още нямаше и пладне...

И никой повече не я видя...

 

Така че, щом в дома ви влезе Ревност,

на масата не слагайте сълзи!

Не вярвайте на думи от любезност!

Не я хранете с гняв и мисли зли!

 

Обичайте се! Вярвайте си, хора!

Най-ценно в тоз живот е Любовта!

Ръка в ръка със Щастието броди

и щедро го раздава на света!

 

 

© Надежда Павлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??