1.10.2010 г., 22:19

Резервé

1.2K 0 1

 

 

Резерве

 

Аз родена с место  „резервé” съм

и не искам да губя от Времето.

Опознавам страха и харесвам

слабостта си до болка премерена.

 

Гордостта ми въстава до крясък,

щом преглътне устата горчилката.

С ориентирът за време и място

мисълта ме предпазва възпиращо.

 

Пред провали сърцето забива

учестено, пулсира напрегнато.

С паметта за отминали кризи,

на живота стъпвам на стремето.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Виделова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...