Oct 1, 2010, 10:19 PM

Резервé

1.2K 0 1

 

 

Резерве

 

Аз родена с место  „резервé” съм

и не искам да губя от Времето.

Опознавам страха и харесвам

слабостта си до болка премерена.

 

Гордостта ми въстава до крясък,

щом преглътне устата горчилката.

С ориентирът за време и място

мисълта ме предпазва възпиращо.

 

Пред провали сърцето забива

учестено, пулсира напрегнато.

С паметта за отминали кризи,

на живота стъпвам на стремето.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Виделова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...