Риба и червей
Сутрин рано край една река,
дядо с кофа и ботуши.
Хвърля въдиците във вода,
сяда, гледа техните перца.
Там живяла рибата Таранка,
мързелива, скрита все на сянка.
Във вирá под сенчестите клони,
дремела и правела балони.
Млад, наперен червей Миладин*
във кутия гърчи се,снове.
Със живот прощава се един,
че на кука ще се озове.
И отгатнал той съдбата зла,
след минути няколко дори.
Закачен на кука във вода,
там се мъчи и така боли.
Пред устата на Таранка спрял
и се бори, спасява сам.
"Ех,че едър червей и голям,
гладна хей сега ще го изям".
Тъй помислила ленива риба
и уста отворила зъблива.
Туй е дар, без работа късмет,
грехота е да върви на смет.
Червеят се дръпнал,имал си сполука.
Над вода излязъл и към бряг поел.
А пък рибата с корем дебел,
лапнала оголената кука.
Тук поука има, даже две,
който иска нек' ги разбере.
Всичко, що ти лесно тъй изглежда,
някой път до гибел те довежда.
И кога си зле, дори умираш,
изход търсиш ли намираш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
