Рибарят говори
Той е старецът.
Рибарят с онази дълга брада.
Пие, говори:
- По следите на отминалото щастие,
днес се движат банда отрепки.
Пътят им подава ръка,
а те мислят, че е капан.
Но не това е всичко…
Не е толкова просто.
Сега ще ти кажа, братко.
Някога имах слънце,
жена и деца,
огън,
и служба.
Имах тъжна, приличаща на война съвест.
Имах билет за зелената страна,
но дойде онзи човек, който каза,
каза, че съм твърде лош за Червената младост.
Затова ми даде билет за желязната младост.
За бодливата младост,
с онези самотни светещи крушки…
Но, не е само това.
Сега имам нещо…
Нещо, което е вътре,
вътре в сърцето неуспяло да зърне,
но успяло да чуе звездната младост.
Рибар съм,
със дълга брада -
прошарена като всеки живот…
Исках просто да ти кажа,
че не пушките са опасни,
нито мините…
Страшно е да минеш край капинов храст,
да си откъснеш от плодовете му
и да не убодеш пръста си…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
