Кога ли ще те срещна пак...
въздишка на едничка истина,
въженце за една мечта
на мъничка вина потискана.
Кога ли ще докосна с теб
от всичкото, което си поискахме.
Ще влюбиш ли очите си за мен
отново в недовършената мисъл?
Насила става се от сън,
но не и от съдба недонаписана...
Дано се срещнем пак в едно море...
и да пропъдим вечната зависимост...