РИБЯ ЧОРБА ЗА ВЛЮБЕНИ
Светулка да бях, да ти грейна из тежкия мрак,
панели да къртя, с глава да разбивам бетона,
цунами да бях, да се сривам на пустия бряг,
базалт вулканичен, потеглил на лави по склона,
а аз съм рибарче от Варна – и нямам си дом –
един вълнолом ми остана – и синята пустош,
към тебе вървя – нахълтвам в безкрая със взлом –
и живея така – накъдето ми тръгнат обущата,
седя и те мисля – или пия кафе след кафе,
къде си, с кого си, дали си добре – и ще дойдеш ли –
пламтя и изгарям в невидимо аутодафе – ...