Jan 19, 2024, 3:06 PM

Рибя чорба за влюбени

  Poetry » Love
439 3 2

РИБЯ ЧОРБА ЗА ВЛЮБЕНИ

 

Светулка да бях, да ти грейна из тежкия мрак,

панели да къртя, с глава да разбивам бетона,

цунами да бях, да се сривам на пустия бряг,

базалт вулканичен, потеглил на лави по склона,

 

а аз съм рибарче от Варна – и нямам си дом –

един вълнолом ми остана – и синята пустош,

към тебе вървя – нахълтвам в безкрая със взлом –

и живея така – накъдето ми тръгнат обущата,

 

седя и те мисля – или пия кафе след кафе,

къде си, с кого си, дали си добре – и ще дойдеш ли –

пламтя и изгарям в невидимо аутодафе –

в листопадите тъна и чезна, смален, във фотьойлите,

 

купувам си бира – и смуча пред някой гараж,

и сякаш из страшни безмълвия пуснал съм корени,

без теб се замъквам – скиталец на пустия плаж –

да гледам зловещият изгрев как кърти просторите,

 

рисувам портрета ти с клечка на пясъка риж

и стих ти написах – морето изгълта ми строфите.

Така ще умра – неизвестен художник в Париж,

непоканен от теб – да докара морето до София.

 

Ловя ти сафриди – и с последните зимни каи

върху ледните камъни зъзнем и чакаме изгрева,

всяка нощ те рисувам по стената със спрей и бои,

че поне да съм сигурен – ето те, тъй си ми близо!

 

Невъзможно е, мила, да съм с теб – и се късам от яд,

че светът е направен така нечовешки и глупаво –

3 милиарда мъже канят 3 милиарда жени на обяд,

моля те, мила, ела – ще ти сипя рибена супица.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...