Рицар в черни доспехи

27.10.2012 г., 17:01 ч.

Поезия » Бели стихове

805 0 0

Понякога в безкрайността

налага се човек да си

осмисли същността.

Рицар в черни доспехи сам

язди коня си в нощта.

Спомените възраждат се,

но те нямат същата топлина.

Изстинал е хлябът, човекът

чувства горчивина.

И безкраен е пътят в гъстата

гора. Рицарите смели са напред,

продължават в гъстата гора.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.