Рицар в черни доспехи
1.1K
0
0
Понякога в безкрайността
налага се човек да си
осмисли същността.
Рицар в черни доспехи сам
язди коня си в нощта.
Спомените възраждат се,
но те нямат същата топлина.
Изстинал е хлябът, човекът
чувства горчивина.
И безкраен е пътят в гъстата
гора. Рицарите смели са напред,
продължават в гъстата гора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Милова Всички права запазени
