Oct 27, 2012, 5:01 PM

Рицар в черни доспехи 

  Poetry » White poetry
806 0 0

Понякога в безкрайността

налага се човек да си

осмисли същността.

Рицар в черни доспехи сам

язди коня си в нощта.

Спомените възраждат се,

но те нямат същата топлина.

Изстинал е хлябът, човекът

чувства горчивина.

И безкраен е пътят в гъстата

гора. Рицарите смели са напред,

продължават в гъстата гора.

© Ваня Милова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??