Понякога в безкрайността
налага се човек да си
осмисли същността.
Рицар в черни доспехи сам
язди коня си в нощта.
Спомените възраждат се,
но те нямат същата топлина.
Изстинал е хлябът, човекът
чувства горчивина.
И безкраен е пътят в гъстата
гора. Рицарите смели са напред,
продължават в гъстата гора.
© Ваня Милова Все права защищены