27 окт. 2012 г., 17:01

Рицар в черни доспехи 

  Поэзия » Белые стихи
803 0 0

Понякога в безкрайността

налага се човек да си

осмисли същността.

Рицар в черни доспехи сам

язди коня си в нощта.

Спомените възраждат се,

но те нямат същата топлина.

Изстинал е хлябът, човекът

чувства горчивина.

И безкраен е пътят в гъстата

гора. Рицарите смели са напред,

продължават в гъстата гора.

© Ваня Милова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??