diesto (Данаил Антонов)
986 539
26.04.2013 г., 9:56 ч.

Рицарят на печалния образ 

  Поезия » Философска
1230 0 4

Рицарят на печалния образ...

Не искам да смятам 
всичките крачки,
които изминах 
преди да се спра!
Всяка от тях
ще бъде по-страшна,
до края на пътя
преди да умра...

Когато в живота
имах си име,
което да браня
със сила и чест,
загубен се лутах
сред всички "невинни",
които стачкуваха
моя протест.

Не съм бил героя,
на който приличах,
с приятели псевдо, 
които със страх,
без съвест крещяха
съвсем истерично,
защото променя се
моята съдба...

Кога да ударя
с юмрука си гневен,
вятърна мелница -
великан без сърце?
Без воля и смелост
съм тъй непотребен,
съдбата е плячка,
но в силни ръце...

Лекува ли времето,
рицар без броня?
С кървящо сърце 
и ранена душа.
Жребецът сакат,
със счупено стреме
и гладен, и жаден,
а бил е хвъркат...

Печален е образът,
кауза-пердута!
Но все със надежда
се будя една...
Дулсинея ще търся
да взема за булка
и Санчо приятел,
и кон Росинант..

Не съм идеален,
в идеалите вярвам.
Демоде съм и знам,
че яхнал съм кранта.
Но все пак е кон,
Дулсинея невярна,
а Санчо е просто
жалък търбух...

И крачка по крачка
в безбройни капани
и битки миражни
с неправда и зло,
преди векове
бе написал Сервантес
и днес е такова,
въпросът... Защо?

25.04.2013
Д. Антонов (diester)

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??