Рицарят на печалния образ
Рицарят на печалния образ...
Не искам да смятам
всичките крачки,
които изминах
преди да се спра!
Всяка от тях
ще бъде по-страшна,
до края на пътя
преди да умра...
Когато в живота
имах си име,
което да браня
със сила и чест,
загубен се лутах
сред всички "невинни",
които стачкуваха
моя протест.
Не съм бил героя,
на който приличах,
с приятели псевдо,
които със страх,
без съвест крещяха
съвсем истерично,
защото променя се
моята съдба...
Кога да ударя
с юмрука си гневен,
вятърна мелница -
великан без сърце?
Без воля и смелост
съм тъй непотребен,
съдбата е плячка,
но в силни ръце...
Лекува ли времето,
рицар без броня?
С кървящо сърце
и ранена душа.
Жребецът сакат,
със счупено стреме
и гладен, и жаден,
а бил е хвъркат...
Печален е образът,
кауза-пердута!
Но все със надежда
се будя една...
Дулсинея ще търся
да взема за булка
и Санчо приятел,
и кон Росинант..
Не съм идеален,
в идеалите вярвам.
Демоде съм и знам,
че яхнал съм кранта.
Но все пак е кон,
Дулсинея невярна,
а Санчо е просто
жалък търбух...
И крачка по крачка
в безбройни капани
и битки миражни
с неправда и зло,
преди векове
бе написал Сервантес
и днес е такова,
въпросът... Защо?
25.04.2013
Д. Антонов (diester)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
