22.11.2011 г., 21:26

Рисунка

1K 0 2

Рисуваме с тела любов и страст,
рисуваме с душите си изпепелени,
нюанси влюбеност блестят в лила
и се превръщат в обич пурпурно-червена.
Понесени в аржентинското танго, 
душите ни се реят извисени,
ликуват свободата си в небесния простор,
превръщат сънищата в слънчевост реална.
Погалени от слънцето в захлас,
в мечтана сбъднатост в жълто засияват,
летят щастливи, с усмивки в чисто бяло,
и нежност влюбена раздават,
в огледално розово мечтание
копнежно-искрено се отразяват!
И уморени скитници душите ни,
покой намират в зеленината,
притихнали в кафяво-необятно,
ги привлича пак уютът на очите ни - Вселени!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МИСИЯ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че рисува с мен!
  • "Рисуваме с тела любов и страст,
    рисуваме с душите си изпепелени,
    нюанси влюбеност блестят в лила
    и се превръщат в обич пурпурно-червена."

    Чудесна е рисунката ти! Поздравления!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...