renika67 (Ирена Георгиева)
150 175
11.09.2011 г., 1:17 ч.

Рисунка 

  Поезия » Любовна
553 0 5

Снегът затрупва бавничко калта

и улиците черни побеляха,

досущ като във моята душа -

тъга и радост във едно се сляха.

 

Рисувам си живота на платно,

но бялото със въглена изцапах

и трия дълго черното петно,

събрала гняв, аз тихичко заплаках.

 

Картината е тъжна, във мъгла,

макар да е модерно сивото,

като във поговорката една, аз

питомното изтървах и гоня дивото...

 

Изгубвам се, като игла в сено,

отчаяно се мъча да се скрия,

дали като се разтопи снегът,

калта от мен ще мога да изтрия...

 

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??