Рисунка
Снегът затрупва бавничко калта
и улиците черни побеляха,
досущ като във моята душа -
тъга и радост във едно се сляха.
Рисувам си живота на платно,
но бялото със въглена изцапах
и трия дълго черното петно,
събрала гняв, аз тихичко заплаках.
Картината е тъжна, във мъгла,
макар да е модерно сивото,
като във поговорката една, аз
питомното изтървах и гоня дивото...
Изгубвам се, като игла в сено,
отчаяно се мъча да се скрия,
дали като се разтопи снегът,
калта от мен ще мога да изтрия...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
