Рисунка
Снегът затрупва бавничко калта
и улиците черни побеляха,
досущ като във моята душа -
тъга и радост във едно се сляха.
Рисувам си живота на платно,
но бялото със въглена изцапах
и трия дълго черното петно,
събрала гняв, аз тихичко заплаках.
Картината е тъжна, във мъгла,
макар да е модерно сивото,
като във поговорката една, аз
питомното изтървах и гоня дивото...
Изгубвам се, като игла в сено,
отчаяно се мъча да се скрия,
дали като се разтопи снегът,
калта от мен ще мога да изтрия...
© Ирена Георгиева All rights reserved.
