Slaveya (Славка)
116 874
21.02.2009 г., 18:12 ч.

Рисунка 

  Поезия » Бели стихове
469 0 8
Когато

там, навън,

тъмнината

се успиваше,

а в нея

отминалите вечери

редяха се

една след друга

обяснимо

 

художникът

рисуваше

върху платното

ожесточено

ледените нощи;

 

рисуваше

едно разочаровано сърце,

което

скрито в себе си,

без свян,

поело бе към

бягство,

неочаквано.

 

Художникът

не спираше,

рисуваше...

... платното бе

в преобладаващото

черно.

 

Тогава

там, навън,

светлината

с топлите си дни

дойде,

изгони

тъмнината

и събуди

цветовете

за живот...

... виолончелото

засвири

нечувана симфония,

платното,

заблестя

от аплодиране,

художникът

се умори...

... красотата

вече съществуваше!

 

 

 

© Славка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??