Рисунка
Когато
там, навън,
тъмнината
се успиваше,
а в нея
отминалите вечери
редяха се
една след друга
обяснимо
художникът
рисуваше
върху платното
ожесточено
ледените нощи;
рисуваше
едно разочаровано сърце,
което
скрито в себе си,
без свян,
поело бе към
бягство,
неочаквано.
Художникът
не спираше,
рисуваше...
... платното бе
в преобладаващото
черно.
Тогава
там, навън,
светлината
с топлите си дни
дойде,
изгони
тъмнината
и събуди
цветовете
за живот...
... виолончелото
засвири
нечувана симфония,
платното,
заблестя
от аплодиране,
художникът
се умори...
... красотата
вече съществуваше!
там, навън,
тъмнината
се успиваше,
а в нея
отминалите вечери
редяха се
една след друга
обяснимо
художникът
рисуваше
върху платното
ожесточено
ледените нощи;
рисуваше
едно разочаровано сърце,
което
скрито в себе си,
без свян,
поело бе към
бягство,
неочаквано.
Художникът
не спираше,
рисуваше...
... платното бе
в преобладаващото
черно.
Тогава
там, навън,
светлината
с топлите си дни
дойде,
изгони
тъмнината
и събуди
цветовете
за живот...
... виолончелото
засвири
нечувана симфония,
платното,
заблестя
от аплодиране,
художникът
се умори...
... красотата
вече съществуваше!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Всички права запазени
