Рисунка
Когато
там, навън,
тъмнината
се успиваше,
а в нея
отминалите вечери
редяха се
една след друга
обяснимо
художникът
рисуваше
върху платното
ожесточено
ледените нощи;
рисуваше
едно разочаровано сърце,
което
скрито в себе си,
без свян,
поело бе към
бягство,
неочаквано.
Художникът
не спираше,
рисуваше...
... платното бе
в преобладаващото
черно.
Тогава
там, навън,
светлината
с топлите си дни
дойде,
изгони
тъмнината
и събуди
цветовете
за живот...
... виолончелото
засвири
нечувана симфония,
платното,
заблестя
от аплодиране,
художникът
се умори...
... красотата
вече съществуваше!
там, навън,
тъмнината
се успиваше,
а в нея
отминалите вечери
редяха се
една след друга
обяснимо
художникът
рисуваше
върху платното
ожесточено
ледените нощи;
рисуваше
едно разочаровано сърце,
което
скрито в себе си,
без свян,
поело бе към
бягство,
неочаквано.
Художникът
не спираше,
рисуваше...
... платното бе
в преобладаващото
черно.
Тогава
там, навън,
светлината
с топлите си дни
дойде,
изгони
тъмнината
и събуди
цветовете
за живот...
... виолончелото
засвири
нечувана симфония,
платното,
заблестя
от аплодиране,
художникът
се умори...
... красотата
вече съществуваше!
© Славка All rights reserved.
