Slaveya (Славка)
116 874
Feb 21, 2009, 6:12 PM

Рисунка 

  Poetry » White poetry
470 0 8
Когато

там, навън,

тъмнината

се успиваше,

а в нея

отминалите вечери

редяха се

една след друга

обяснимо

 

художникът

рисуваше

върху платното

ожесточено

ледените нощи;

 

рисуваше

едно разочаровано сърце,

което

скрито в себе си,

без свян,

поело бе към

бягство,

неочаквано.

 

Художникът

не спираше,

рисуваше...

... платното бе

в преобладаващото

черно.

 

Тогава

там, навън,

светлината

с топлите си дни

дойде,

изгони

тъмнината

и събуди

цветовете

за живот...

... виолончелото

засвири

нечувана симфония,

платното,

заблестя

от аплодиране,

художникът

се умори...

... красотата

вече съществуваше!

 

 

 

© Славка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??