6.06.2007 г., 12:29

Рисунка

890 0 12
Рисунка по асфалта на галактиката.
И две ръце, държащи Я във шепи!
А вътре - Ние!
Странници в мъглата...
Сме само миг... Сме само шепот!

Вкопчени в умирането на звездите.
В уюта на космическата тайна.
Ровичкаме се в спомени и митове,
за да докажем:
има нещо трайно!

Тебеширената плътност на живота,
ветровете на галактиката трият...
Не ще остане нито даже спомен,
ни мирис, нито вкус - да го открият!

Но ще рисуват божиите длани.
Животи по асфалта на галактиката.
Децата ще са новите избрани -
рисунки с цветовете на дъгата й.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...