6.06.2007 г., 12:29 ч.

Рисунка 

  Поезия
740 0 12
Рисунка по асфалта на галактиката.
И две ръце, държащи Я във шепи!
А вътре - Ние!
Странници в мъглата...
Сме само миг... Сме само шепот!

Вкопчени в умирането на звездите.
В уюта на космическата тайна.
Ровичкаме се в спомени и митове,
за да докажем:
има нещо трайно!

Тебеширената плътност на живота,
ветровете на галактиката трият...
Не ще остане нито даже спомен,
ни мирис, нито вкус - да го открият!

Но ще рисуват божиите длани.
Животи по асфалта на галактиката.
Децата ще са новите избрани -
рисунки с цветовете на дъгата й.

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??