катеринарина (Катя) катеринарина (Катя)
2 331
Jun 6, 2007, 12:29 PM

Рисунка

  Poetry
892 0 12
Рисунка по асфалта на галактиката.
И две ръце, държащи Я във шепи!
А вътре - Ние!
Странници в мъглата...
Сме само миг... Сме само шепот!

Вкопчени в умирането на звездите.
В уюта на космическата тайна.
Ровичкаме се в спомени и митове,
за да докажем:
има нещо трайно!

Тебеширената плътност на живота,
ветровете на галактиката трият...
Не ще остане нито даже спомен,
ни мирис, нито вкус - да го открият!

Но ще рисуват божиите длани.
Животи по асфалта на галактиката.
Децата ще са новите избрани -
рисунки с цветовете на дъгата й.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0