Jun 6, 2007, 12:29 PM

Рисунка

  Poetry
895 0 12
Рисунка по асфалта на галактиката.
И две ръце, държащи Я във шепи!
А вътре - Ние!
Странници в мъглата...
Сме само миг... Сме само шепот!

Вкопчени в умирането на звездите.
В уюта на космическата тайна.
Ровичкаме се в спомени и митове,
за да докажем:
има нещо трайно!

Тебеширената плътност на живота,
ветровете на галактиката трият...
Не ще остане нито даже спомен,
ни мирис, нито вкус - да го открият!

Но ще рисуват божиите длани.
Животи по асфалта на галактиката.
Децата ще са новите избрани -
рисунки с цветовете на дъгата й.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...