РИСУНКА НА ЛЮБИМАТА ЖЕНА
... понякога във вашите компютри рисувам ви я с Б-2 мек молив –
Жената, след която всяка сутрин си казвам, че светът е тъй красив,
две обечки, камея, тъмна шнола – и рокличка надиплена – солей,
понякога сънувам, че е гола! – дошла да ми рече едно: – Здравей! –
да ми нареше бялото брадище със гребенчето свое – див бамбук,
и да ви каже тихо: – Я го вижте! – то, като него няма никой друг,
най-меката сред летните дъбрави, в които нявга бях добро момче,
дай, Господи, светът да я забрави! – и нейде с нея да ме отвлече,
там – дето и мигът ми е награда – да вдъхна дъх от нейния парфюм.
Най-готината, най-добрата – Влада! – подир която губя ум и дум.
© Валери Станков Всички права запазени