1.11.2024 г., 18:14

Рисунка на любимата Жена

466 1 3

РИСУНКА НА ЛЮБИМАТА ЖЕНА

 

... понякога във вашите компютри рисувам ви я с Б-2 мек молив –

Жената, след която всяка сутрин си казвам, че светът е тъй красив,

две обечки, камея, тъмна шнола – и рокличка надиплена – солей,

понякога сънувам, че е гола! – дошла да ми рече едно: – Здравей! –

да ми нареше бялото брадище със гребенчето свое – див бамбук,

 

и да ви каже тихо: – Я го вижте! – то, като него няма никой друг,

най-меката сред летните дъбрави, в които нявга бях добро момче,

дай, Господи, светът да я забрави! – и нейде с нея да ме отвлече,

там – дето и мигът ми е награда – да вдъхна дъх от нейния парфюм.

Най-готината, най-добрата – Влада! – подир която губя ум и дум.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...