Рисувам те
Картините се сменят...
Картините се смеят...
Над мен,
над теб...
Душата ми е твоя,
душата ти е моя.
Прекланям се пред теб
и те отпивам,
дъх след дъх,
стих след стих,
проклинам те,
и те презирам,
над тебе властвам...
Душата ти съдба е моя,
над красотата ти кръжа,
във мене се разхождаш,
прохождаш мен
и чувстваш се богиня.
Повярвах в теб,
религия измислих
и храм ти построих,
от чувства непокварени...
Завинаги,
пречистен,
поисках любовта ти,
ти ми даде сила...
Дано не ме изпълниш с празнота...
Картините се смеят...
Над мен,
над теб...
Душата ми е твоя,
душата ти е моя.
Прекланям се пред теб
и те отпивам,
дъх след дъх,
стих след стих,
проклинам те,
и те презирам,
над тебе властвам...
Душата ти съдба е моя,
над красотата ти кръжа,
във мене се разхождаш,
прохождаш мен
и чувстваш се богиня.
Повярвах в теб,
религия измислих
и храм ти построих,
от чувства непокварени...
Завинаги,
пречистен,
поисках любовта ти,
ти ми даде сила...
Дано не ме изпълниш с празнота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христофор Тодоров Всички права запазени
Браво, наистина!!! 
