Jan 29, 2009, 7:25 AM

Рисувам те

  Poetry
1.3K 0 5
Картините се сменят...
Картините се смеят...
Над мен,
над теб...
Душата ми е твоя,
душата ти е моя.
Прекланям се пред теб
и те отпивам,
дъх след дъх,
стих след стих,
проклинам те,
и те презирам,
над тебе властвам...
Душата ти съдба е моя,
над красотата ти кръжа,
във мене се разхождаш,
прохождаш мен
и чувстваш се богиня.
Повярвах в теб,
религия измислих
и храм ти построих,
от чувства непокварени...
Завинаги,
пречистен,
поисках любовта ти,
ти ми даде сила...
Дано не ме изпълниш с празнота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христофор Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...