Рисувам те
Рисувам те
Рисувах на скалите образа ти свят,
обгърната от мъка в този тъжен мрак,
жадувах за усмивка, макар и най-невинната,
да те видя искам, но разбирам, че съм най-наивната.
Лицето ти красиво нарисувала бях аз,
очите ти сияеха като сняг в студения мраз,
ръцете ти нежни стояха, обгърнали нощта,
косите ти се вееха, гонени от вятъра.
Сълзи пророних пред тази картина
нежна, красива и неустоима.
Усетих отново топлината на погледа нежен,
дори и само на лист хартия, той не беше небрежен.
Исках да възвърна незабравимите мигове,
останали като спомен нашите ликове.
Щастливи бяхме ние, беше така,
щастливи бяхме, ала не и сега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роси Кралева Всички права запазени
